2 юни - денят, в който преди 134 години Ботев и с четата си бе разгромена, но не безславно, защото ние все още ги помним, помним техния подвиг и той бе успешен, въпреки че те загинаха.

Понякога си мисля, дали те не са дали живота си напразно. Погледнете днешната действителност и то не само в България. Ужас и перспективата за бъдещето е по-лоша. Но си давам отговор и не мисля, че се самозалъгвам. Но когато разбера за постиженията на българи, особено онези получили световно признание или когато разбера за това какви Големи хора е имала България, тогава разбирам, че винаги ще си заслужава да загинеш за тази уникална страна. А България - това са хората. И напук на всички удари, които получаваме от всички страни аз вярвам, че един ден ние ще заемем мястото, което ни се полага. И ако повече хора повярват в това сами ще станат свидетели на нашия български възход. И това не са празни думи - учих го по външна политика - важно е една нация да бъде обединена и мотивирана да работи за благоденствието си и да отстоява достойно интересите си.

Мислех да коментирам Първанов, който толкова ми падна в очите. Наистина не съм очаквал от него, от историк, да намесва подвигът на Ботевата чета с актуални злободневни политически въпроси, които изглеждат толкова, жалки, глупави, срамни и не знам още какво, на фона на българския героизъм и непримирим дух.

Нека бъдем горди и достойни наследници на нашите предци, но и ние да оставим добър завет и добро наследство на нашите деца, а самите тях да възпитаме в традиционните български ценности и висши идеали.

отчаян0птимист